Бобини

Бобината е индуктивен елемент наречен още намотка. Индуктивният елемент представлява намотка от електрически проводник – при протичане на ток през него възниква магнитно поле.

Индуктивността е резултат от образуваното около проводника магнитно поле.

Мерната единица за индуктивност е Хенри (Н).

Бобините се изработват най-често от емайлиран проводник, навит върху сърцевина от различен материал.

Индуктивните елементи се произвеждат в различни форми. Повечето са конструирани, като навит около феритна сърцевина емайлиран проводник, като проводника е от външната страна , но има и такива, които са изцяло покрити от феритно тяло и се наричат екранирани.

Някои индуктивни елементи  имат регулируема сърцевина, която дава възможност за промяна на тяхната индуктивност. Индуктивните елементи предназначени за блокиране на много високи честоти, понякога се изготвят чрез нанизването на феритен цилиндър или  феритно манисто на проводника. Малки по стойност индуктивни елементи могат да бъдат изработени направо върху печатната платка чрез ецване на медния слой със спирална форма.

На фиг. 1.1. и фиг. 1.2. е показана конструкцията на бобина. 

В теоретичната електротехника понякога се разглеждат идеализирани бобини, които нямат съпротивление и капацитет, а само индуктивност. Реалните бобини имат активно (омическо) съпротивление, (причина, за което са съпротивлението на проводника и загубата на енергия в материала на магнитната сърцевина). Те имат също и паразитен капацитет, (причина, за което е електрическото поле между намотките на индуктивния елемент. В много практически ситуации паразитните параметри могат да бъдат също толкова важни за поведението на бобината, колкото и индуктивността.

Основният параметър на бобината е нейната индуктивност, която е равна на отношението на потока на магнитното поле, създадено от бобината към силата на тока.

Свързване на бобини:

При последователно свързване на бобини общата индуктивност е равна на сумата от индуктивностите на всички бобини:

L = L₁ + L₂ + … L_n

_{Фиг. 2.1. - схема на последователно свързани бобини.} 

При паралелно свързване на бобини общата индуктивност е равна на:

L = 1 / (1/L₁ + 1/L₂ + …1/L_n)

Фиг. 2.2. - схема на паралелно (успоредно) свързани бобини. 

Последователното свързване на бобини във веригата служи за подтискане на високочестотните и пропускане на нискочестотните и постоянно токови съставки.

Включването на бобините паралелно на захранващата мрежа премахва постоянно токовата съставка и пропуска високочестотната.

Бобините заедно с кондензатори и резисторите се използват за изграждането на различни честотно зависими вериги, като филтри, обратни връзки и др. В зависимост от схемата се филтрират постояннотокови или променливотокови съставки. Могат да се създадат филтри само за определена честота.

Бобините намират широко приложение в аналоговите схеми и обработката на сигнали. Заедно с кондензаторите се използват за усилване или филтриране на определени сигнални честоти. Също така заедно с кондензатори се използват за отстраняване на шум. Бобини се използват и като феритни пръстени, монтирани около кабелите, за да предотвратят радиочестотни смущения.

Две или повече бобини с взаимодействащ си магнитен поток образуват трансформатор.

Когато искаме да спестим тегло трябва да използваме ток с по-голяма честота, например 400Hz вместо 50-60Hz, размерът на сърцевината може да бъде по-малък при по-високи честоти.

Бобините също така служат за разделянето на постоянния от променливия ток. При подобно приложение се наричат дросели.

На фиг. 3 в галерията са показани схемните означения, които се използват при различните видове бобини.