Продукти

Триак (Симистор)

Триак (Симистор)
3 ноември 2021

Триакът е устройство, което се използва за превключване и контролиране на променливо захранване в двете посоки на синусоидалната форма на вълната. Симисторите могат да се използват за управление на лампи, двигатели, нагреватели и много други товари.

Изводите на триака са: главен терминал(МТ1), вторичен терминал (МТ2), гейт(G – gate). Може да видите схемното означение на фиг. 1

 

Фиг. 1 Конструкция, схемно означение 

 

 

 

Триакът може да провежда ток във всяка посока, когато получи импулс на гейта. На фиг. 2 е показано 4-те режима на задействане на триак.

 

Фиг. 2 Х-ка на 4-те режима на задействане на триак

 

 

Схеми, свързани с работата на триака:

 

Фиг. 3 Проста схема показваща триака като превключвател на променлив ток

 

Веригата показва триак, който е свързан като обикновен превключвател на променлив ток. Когато SW1 бъде в позиция „отворен” , триака също е отворен и ток не преминава през лампата. Когато SW1 се „затвори” , триака също се затваря чрез ток ограничаващ се от резистор R, и така пропуска ток до лампата.  Тъй като захранването е синусоидално , триака автоматично преминава от затворен в отворен режим, като през лампата не преминава никакъв ток, докато не премине отново в режим затворен. Това преминаване от отворен режим в затворен и обратно показва , че с помощта на триака можем да управляваме и двете половини на синусоидата.

 

Фиг. 4 Модифицирана верига за превключване с триак

 

Когато SW1 е в позиция С , диода ще забрани задействането на гейта от отрицателно напрежение, тъй като диода е в обратна посока. По този начин триакът произвежда само положително полуцикли и така лампата ще свети с половин мощност. И така, чрез тази схема можем да превключваме в режим „изключено” , „на половин мощност” и „напълно включено”.

 

Фиг. 5 Схема на фазов регулатор с триак

 

Потенциометъра VR1 се използва за управление на фазовото изместване на триака, който от своя страна контролира количеството напрежение, приложено към двигателя. Задействащото напрежение на триака се получава от VR1-C1 и диак. В началото на всеки цикъл С1 се зарежда от напрежението преминало през VR1 , след което се задейства диака, което от своя страна позволява С1 да се разреди в гейта на триака и така да го отпуши. След като триака заработи, той поема контрола за оставащия полуцикъл. Триакът се изключва автоматично в края на полуцикъла и процеса на задействане започва отново в следващия цикъл.