Arduino Uno R3

Arduino Uno R3 – е програматор с отворен код , базиран на микропроцесор Atmega382P.
Платката(програматора) е снабдена с входно-изходни аналогови и цифрови пинове, към които
могат да бъдат свързани най-различни сензори и изходни устройства(релета,светодиоди и т.н.)
Програматора разполага с 14 цифрови пина и 6 аналогови. Захранването на платката може да
се осъществи директно от компютъра към USB буксата или да се подаде външно захранване на
входа на платката от DC адаптер или батерия.

Фиг. 1 Arduino Uno R3

Техническа информация:

- Микроконтролер: Atmega328P;
- Работно напрежение: 5V;
- Входно напрежение: 7-20V;
- Цифрови вх/изх пинове: 14(6, от които PWM);
- Аналогови входни пинове: 6;
- DC ток за вх/изх пинове: 20mA;
- DC ток за 3.3V пин: 50mA;
- Флаш памет: 32КВ;
- SRAM: 2KB;
- EEPROM: 1KB;
- Тактова честота(скорост): 16MHz;

Към платката има вграден светодиод към цифров пин 13.

Входното напрежение към платката се подава на пин VIN или през захранващия жак. Това
захранващо напрежение трябва да е над 5V, препоръчително е (9-12V) ,защото минава през
стабилизатор на напрежение, който стабилизира напрежението до 5V , с които да работи
процесора.

Пиновете 5V и 3.3V - Осигуряват в 5 и 3.3V захранване например за някакъв модул.
GND – е пин за земя (-).

Reset пина се използва за добавяне на бутон за нулиране към модули , които блокират този на
платката.

Reset бутона на платката – при натискането на този бутон програмата се стартира отначало, а
не от там докъдето е спряла.

Всеки от 14-те цифрови пина и 6-те аналогови може да се използва като вход или изход. UNO
има 6 аналогови входа (А0-А5), които мерят напрежение от GND до 5V , т.е. 0 до 1024 .

RX и TX – се използват за получаване и предаване на серийни данни.

Пинове 2 и 3 – могат да бъдат направени да предизвикват прекъсване при различни
изисквания.

PWM (Pulse-width modulation)3,5,6,9,10,11 pins – Модулация на продължителността на
импулса. Нагледно за PWM-ма вижте фиг. 2

 Фиг. 2 Модулация на продължителността на импулса

Какво ще рече модулация – т.е. можем да променяме времето , за което импулса да бъде 5V
или 0V . Фиг. 2 показва нагледно в проценти – при 25% имаме 5V за най-кратък период от
време , следователно при 50% ще имаме двойно повече време 5V, а ако е 100% ще имаме
постоянни 5V , при 0% ще имаме права черта отдолу без никакви квадратчета.

SPI – тези пинове поддържат SPI комуникация, използвайки SPI библиотеки.
10(SS),11(MOSI),12(MISO),13(SCK).

I2С - (A4/SDA,A5/SCL pins)

Фиг. 3 Arduino Uno R3 – конфигурация 

Фиг. 4 Пинове на самия микроконтролер Atmega328P 

Фиг. 5 DIP корпус на Atmega328P – 28pins 

Фиг. 6 SMD корпус на Atmega328P 28pins

SMD корпуса се използва при други разновидности на Arduino Uno , както и при помалогабаритни версии на Arduino, като например Arduino NANO. 

DIP корпуса е много по-удобен за сваляне, защото е на специален цокъл , няма нужда от
разпояване. Другото предимство е , че можем да си програмираме чипа и след това да го
свалим и да си го използваме отделно без Arduino , а само с няколко дребни елемента и една
просто схема , която позволява това удобство. Това се нарича Bootloader without Arduino,
което ще рече , че можем да подкараме нашето Atmega328P и без програматора, но повече за
това в някоя друга статия...